ПРИЗНАНИЕ ЗА ОБИЧ
- Цвета Чукарска
- 6.10
- време за четене: 1 мин.
Животът ми е като счупена каруца,
която вози в скелета си плътник.
Затънала е до колене и не мърда,
и само ритлите ме пазят от безпътност.
Какви коне, каква кобила, Боже!
Какво усещане за сила и за жажда!
Копитата им са каквото може
да ме запази още дълго в светлината.
Каква любов, с какви копита рита!
И всяко тракване е удар на сърцето.
В калта на моите гърди напират дните
и се опитват да ми кажат, че е светло.
Напряко, между цъфналите посеви.
Набързо, че не искам да ме чакаш.
Макар и сивокоса мога още
да те обичам както и в началото.
Коментари