Цвета Чукарска

Колко тънки стени между тук и оттатък наистина! Колко бързо се всмуква животът в посока натам. Аз клокоча, сякаш съм ручей и в сипея се...

Дяволът сигурно пие до късно в тъмните дупки с малките хора. Тайно закътани, жадни и тъжни, моят, заедно с чуждия татко.   Вкъщи майка ми...

Не знам какво ми трябва още. Навярно някой да ме хване? Съвсем като пленена птица изчаквам друг да ме нахрани. Усещам си стомаха празен и...