Цвета Чукарска

За първи път преди да се разплача, за първи път живях сама във себе си. Открих една безкрайна, празна стая, с прозорци гледащи безвремие.   И шарени стени с очи на лято, врати, които искат да отгатна кога съм ги заключила оттатък, където толкова отдавна съм живяла.   И този първи път останах плахо загледана навътре към сърцето си. Прегръщах всяко ъгълче от злато, изпитах всяко чувство с трепет.   Аз бях свободна, бях вълна от вятър с крила които нарисувах на стената. За първи път летях сама...

Животът ми е като счупена каруца, която вози в скелета си плътник. Затънала е до колене и не мърда, и само ритлите ме пазят от...

Не си измислям – лятото си тръгва. След себе си оставя сирота. Цветя, които ще отгледат цвят без слънце и облаци, които ще ги потушат.  ...