Цвета Чукарска

За първи път преди да се разплача, за първи път живях сама във себе си. Открих една безкрайна, празна стая, с прозорци гледащи безвремие.   И шарени стени с очи на лято, врати, които искат да отгатна кога съм ги заключила оттатък, където толкова отдавна съм живяла.   И този първи път останах плахо загледана навътре към сърцето си. Прегръщах всяко ъгълче от злато, изпитах всяко чувство с трепет.   Аз бях свободна, бях вълна от вятър с крила които нарисувах на стената. За първи

Не знам какво ми трябва още. Навярно някой да ме хване? Съвсем като пленена птица изчаквам друг да ме нахрани. Усещам си стомаха празен и...

Колко бързо се стига в безкрая - там където и краят е нищо? Колко стъпки и колко незнания трябва да ме разнищят докато стана себе си –...

Вземи една вълшебна кърпа, размахай я и изчисти, мигът преди да ме прегърнеш и всеки миг преди да си дошъл, и болката преди да те намеря,...

Когато се родих покълнах от черупката на орех. Раздрах земята с грозния си вид, но пуснах в тялото й корени.   Не чувах плач, не виждах...

Този ангел беше с раздрани крила, (а тогава не вярвах във ангели). На ръба на живота, тъжно свел рамена той се хвърли и падна в краката...

Погледни, погледни през прозореца! Днес вали, както вчера и утре. Различават се само хората с погледи като на смъртници.   Те не знаят...

Вземи ме в шепите си ако можеш да мога в тях да изтека. Ще бъда бистра локвичка от похот, ще бъда гъдел в твоята ръка. Дъга над твоята...

Смокинови устни, рано узрели под слънцето – искам да ги откъсна, искам да ги размърдам. С чисти ръце – мити в росата на утрото бавно да...

Дори ръцете имат съвест, когото спират в огнения ад – вълна от страст на простосмъртни, море изляло целия си гняв. И всяка длан е парещ...

На моя ред, на моята корица, в дъха на цъфнали дървета под небето в една невзрачна локва се оглеждам, а иска да погледна към морето. От...

Що за човек си, кажи ми, щом отново вървиш по колене? Тътриш се, а милиони години, еволюцията те е променяла. И е поправяла грешките в...

Дори не усетих кога се простих със очите си – ръждясали стари кинжали забити в земята. С времето се променях - бавно. С времето все...

Хайде, кажи си тарифата, ще си платя за щастие. Колко красиви мигове вече смених за ядове? Колко добри постъпки си ми наказал вече?...

Време е! Моят пашкул натежал от влакна се пропуква отвсякъде. Всички плетки, всеки пласт от мечти, опит за бягство, всичко е част от...

Когато се родих, покълнах от черупката на орех. Раздрах земята с грозния си вид, но пуснах в тялото й корен. Не чувах плач, не виждах...

Не отваряй на непознати! Трудно е да ги настигнеш докато бягат с душата ти сгъната в джоба, смачкана, като билетче от кино. Той е...

Моето малко сърце е стената от камък, която не сринах, която разбих, но иззидах наново. Вратите на ада с табелка за рая, се хлопват. И...