ПАЯК

Вярно е – сега съм паяк.

Мрежите си здрави ги плета.

В ъглите на празната ми стая

няма към кого да съм добра.

И не мога да обичам другиго -

вече се научих да греша.

Имам си съдба – да бъда луда,

влюбена във края на света.

В себе си, не търся чудо.

В ъгъла на моята душа,

няма да се види ако млъкна

нито сантиметър от тъга.

Само нишките летят в заблуда,

хвърлени да ме спасят.

Нищо друго! Нищо друго!

Падам в мрежите си пак.

Уловът ми – мъртва пеперуда,

с две пречупени крила.

Две рогца отпуснати от удар.

Моите мечти ли са това?

И плета прозорчета, пролуки.

Може би решетки си плета?

Може би през тях ще се промуши

в празното пространство да летя?