SEARCH RESULTS

По новолуние ще те изпъдя вън да дириш сянката на моите предишни. Смехът ми не е меч под чийто звън ще се пречистят всичките ми мисли.   Притисната гръдта ми се задъхва и секва в опит да открие същността си. Постлали върху мен любов за кратко мъжете са изсмукали душата ми.   И вместо своите деца, като сеячи са хвърлили трева и буренища. Разстлала тяло, кална и на вади очаквам ти да ме помилваш.   Иди, да дириш сенките по тъмно, че светлото прикрива всеки спомен. След всеки бурен се отваря дъно, което можеш да запълниш с корен.

Тъй искам да говоря в бяло днес да кажа нещо светло и красиво. Да те погледна през запалената свещ и да летя като снежинка върху птица. Да те докосвам като много скъпа вещ, която да прегърна и да скрия. Да те обичам, както никога нощес върху чаршафи бели, като снежна диря. Тъй искам да говоря бяло днес...

Ще се напиша – да, ще се напиша! В хартията на този свят ще съм! Безброй невярващи очи ще ме разлистват преди да се превърна в прашен сън.   Ще се напиша - с дъх ще се напиша в стъклото на смълчани светове. Ще ме изтриват хорските двуличия, но аз ще бъда в техните ръце .   Ще се напиша. Тихо ще се впиша и в най-залутаните умове. Отвъд живота, който ме описва ще пиша с тези прашни редове .

Ще бъда кратка, като запетая - една резка във цялата картина. Ще отсека пространството след теб и то ще ме подмине с края. Ще ме четат с мълчание през ред останала така без име. Ще бъда точно като герб изрязана между картините. И ако спреш да ме четеш ще спреш да се огледаш в мене. Резка на времето след теб е само мъничко извиване.

Раждам се, когато пролетта прелее в цвят, след дъжд, след страстна вечер. В слънцето се раждам и разтапям сняг. Раждам се във вълнолома летен.   Руква в тялото ми нежна топлина,  себе си затоплям до горещо. Жегвам зимата и стапям се сама. Раждането умъртвява нещо!   Зимата умира – аз съм пролетта. Сменям със зелено бели преспи. Раждам се внезапно! Искам да цъфтя в бяло, във зелено, в цветно

Очаквам утре да се съмне и тъмното да си отиде. Сама, съвсем сама ще се обгърна и пак сама ще се обичам!   Тогава – утре на разсъмване, ще си устроя среща в себе си. Ще бъдем само аз и слънцето и няма как ще се разпитаме.   Дали нощта ни е ограбила? Дали сме спали непробудно? И аз и слънцето си знаем– самотните заспиват трудно!   Очаквали сме да се съмне да си говорим за обичане. Сами, съвсем сами ще тръгнем от болката да се събличаме.   И аз дочакала до изгрев ще смъкна дрехите на мрака. Ще го прегърна в неговия изблик заплувала към светлината!