РАЗПЯТИЕТО НА ЕДИН ИЗМИСЛЕН МЪЖ

Мислех да си тръгна. Само днес.

За малко - да почувствам как ми липсваш.

Да се завърна в устните ти сякаш съм беглец

разкаян, нов, готов да те обичам.

Представях си те с блеснали очи,

с горещи мълнии, които да ме тръшнат.

Ти щеше да ме покосиш с език,

а аз като Христос щях да възкръсна.

Щях да те гледам от високия си кръст

как гола коленичиш пред тълпата.

Пред всеки от мъжете в мен, които с пръст

те сочат щяха да им разкажа,

че съм избягал само днес, за малко,

а вече знам какво е да възкръснеш.

И вече знам, че ти си онзи пламък

пред който бих склонил глава безмълвен.

Бих бягал всеки ден, за да се връщам.

Какво ли значи малката ми смърт

щом после ще те видя и безсмъртен

ще ме разпънеш върху голата си плът?